Последно танго в Париж

Пол е 45-годишен американец и авантюрист, който живее в Париж. Той е изпълнен с гняв и тъга след самоубийството на съпругата си и търси апартамент под наем, където нищо да не му напомня за нея. Жана, млада и привлекателна жена на двадесет години от заможно семейство, е сгодена за млад режисьор и също така търси жилище за новото им начало. Съдбата сблъсква Пол с динамичната Жана в занемарен парижки апартамент. Там те започват шокираща връзка, основана единствено на физическо удоволствие без споделени чувства. Участвайки в интензивен танц на страстта, двамата прескачат границите на еротиката.

Тази история вероятно нямаше да привлече внимание, ако не беше адаптирана във филма „Последно танго в Париж” от Бернардо Бертолучи с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Номиниран за две награди от Американската филмова академия, той предизвика общественото мнение и стана скандално известен; днес се смята за класика сред най-дискутираните произведения в световното кино.

„Последно танго в Париж” представлява важна крачка напред във филмовото изкуство – именно Бертолучи и Брандо променят начина по който разказваме истории чрез киното.

Безспорно това е един от най-противоречивите и влиятелни филми през ХХ век.

Филмът акцентира върху контраста между живота и смъртта, като сексът остава символа на животворната сила - всичко друго изглежда мъртво.

В централния сюжет основният герой остава самотността.