Името

„Името“ е произведение, вдъхновено от интригуващата легенда за руска принцеса Анастасия, последната дъщеря на последния руски император, която според слуховете е оцеляла след разстрела в Екатеринбург и е живяла в България. Въпреки това, книгата остава само вдъхновение – нищо повече. Изниква въпросът: „Какво би могло да бъде...“

Историята всъщност разглежда един възможен живот. Живот, в който осъзнаваш, че адът не представлява физическо място - той е свързан с времето. От него остават само потенциални спомени за реални срещи и недостижими мечти – подобно на стари фотографии, подредени по несигурните правила на албум, който никога няма да притежаваш. /Христо Карастоянов/