Пражкото гробище

Повече от година след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата вече е налична и у нас. Издателството отново е „Бард”, а преводачът е Стефан Тафров.

Романът "Пражкото гробище" съдържа 528 страници (на италиански) и през последната година се радва на огромен успех в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи държави. Откакто излезе и на английски език, популярността му обхвана англоезичния свят. В Италия тиражът достигна впечатляващите 200 хиляди копия!

Главният персонаж е нотариусът Симоне Симонини, който създава фалшиви документи през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е яростен антисемит, осъзнал как много хора имат интерес да посочват евреите като врагове и да им приписват различни престъпления.

Според издателите и самия Еко романът свързва множество исторически събития - аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто – войни, революции и интриги.

Еко твърди още, че всички герои в "Пражкото гробище" са реални личности с единствено изключение – главният герой представлява колективен образ. Авторът споделя: „Стремях се да го направя най-циничната фигура в световната литература”.

Една от основните теми на произведението разглежда възникването на съвременния антисемитизъм чрез изграждането на "Протоколите на Сионските мъдреци", които целят да докажат наличие на глобален заговор срещу човечеството от страна на евреите.
Умберто Еко застъпва мнението си: Светът винаги има нужда от врагове; те могат да бъдат различните - било то катари или албигойци или днешните евреи.

Гробището в заглавие обозначава старото еврейско гробище в Прага - мястото където почива Юда Льов Бен Бецалел – главният равин по времето XVI-XVII век известен със своето творение Голем.

Авторът отбеляза също така сходство между новата си книга с продължаващи романи популярни през XIX век. Според него този период бил изпълнен със значими загадки като смъртта на писателя Иполито Нево или манипулацията около "Протоколите", вдъхновили Хитлер за унищожаването на евреите.

Идеалният читател според Еко би трябвало да бъде такъв човек “който осъзнава истинността зад историята” и чувства напрежение при четене относно актуалността й дори днес.

С момента си появяване книгата предизвика сериозно обществено обсъждане. Еко заявява желанието си да демонстрира извратения механизъм зад "Протоколите", но бива обвиняван във двойственост относно собствената нагласа към антисемитизма.
По думите на равина де Сени: “Посланието му може да бъде интерпретирано двусмислено.” Според него роман не предоставя научен анализ а просто убеждаване за предполагаеми намерения сред определени групи като масонствата или йезуити; тук идват въпросителните дали евреите действително са невинната жертва сред обвиненията?