Спомням си, да, аз си спомням

Може би никой друг актьор не е напуснал сцената с толкова изпълнено с живот послание, както го направи Мастрояни с „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът му-изповед. В навечерието на своето оттегляне той разказва за артистичния си път и изкуството на живота със стоически хумор, деликатна ирония и сдържана нежност. По време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия през 1996 година, между планините и морето, Марчело охотно застава пред камерата и извлича многобройни нишки от спомените си. В смелото му плаване сред необятното творческо пространство от съмишленици блестят водещите звезди като обожавания Де Сика, безмилостният учител Висконти, Фелини - съучастник в творческия процес, а също така Ферери – подбудител към провокации. И в думите на този практичен комедиант изненадващо се появяват референции към велики имена: Чехов - брат по душа; Дидро със своята максима за това как актьорът трябва да може да разплаква другите без самият той да плаче; Пруст; Кафка.
Тулио Кезич