Съчинения в 12 тома Т.2: Поезия 1961-1982

Двадесет години по-късно, между 1962 и 1982 година, се случиха много събития. Тези стихотворения представляват нещо като дневник, разказващ за моето развитие от младостта до зрелостта. Работих като учител в Малко Търново, а след това станах драматург и режисьор в театъра на Бургас. С времето поезията постепенно отстъпваше място на драмата и режисурата; пишех стихове все по-рядко, но никога не спирах напълно.

Този втори том с мои творби обхваща разнообразни теми: любовта, семейството, остаряването, театралното изкуство, мимолетността на времето и смъртта. Първата ми стихосбирка беше публикувана през 1963 г. под заглавие „Всичко ще изпитаме“, която благодарение на редактора Добри Жотев съдържаше предимно любовна лирика – нещо нетипично за епохата. Някои критици я осъдиха остро, докато други я определиха като манифест на най-младото поколение.

На следващата година излезе втората ми книга „Едно дете говори с баща си“, която бе посрещната с ентусиазъм и дори получи награда; впоследствие обаче беше забранена за цели две десетилетия. Никога не съм пренебрегвал темите свързани с така наречените "партийни" въпроси – нямам нищо против тях, тъй като винаги съм бил искрен в писането си.

Поемата „А аз ще продължа“ също попадна под забрана; публикувах я първоначално след двайсет години закъснение и вече отново се появява след нов период от две десетилетия. Много от тези произведения са посветени на Ивана - написани всяка година на един и същи ден – 18 юли - нейния рожден ден. Част от тях продължават да се пеят: "Младостта си отива", "Остаряваме бавно", "Семеен спомен за Поморие", "Моето мъжко момиче"...
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ