Гео Милев в спомените на съвременниците си

Гео, изключително начетен и вдъхновяващ, се появи сред нас и внесе вълнението на новото. Той започна да споменава имена, които бяха непознати за нашата духовна общност, с което предизвика размисъл върху традиционните ни възприятия за писателя, художника и актьора. Това доведе до раздвижване и очерта нови перспективи пред техните идеи.

Той познаваше големите класически автори както на поезията, така и на прозата и умело представяше тяхното творчество в разговорите си. По време на трудните години на войната Гео замина там, където не беше неговото истинско призвание. Въпреки това той изпълни своя дълг достойно: получи задача с висока отговорност и опасности, която завърши с честността на един доблестен човек. Оцеляването му бе истинско чудо!

И ето че отново видяхме нашия Гео – осакатен, но със силен дух и решимост да продължи напред в живота. Ужасът пред смъртта не успя да потисне сърцето му – жадуващо живот и творческо вдъхновение. Той тръгна по пътя си: у него започваха да се оформят образите на поета, драматурга, есейиста и критика... С разбиранията си за живота Гео стана различен човек; въпреки това запази страстта към делото на духа και вярването в онези творци، които дават смисъл і оправдание чрез своите виждания.

Но настъпиха страшни бурени - жестоки và безмилостни - които грабнаха Гео от нас; взеха го далеч пред очите ни така че повече не можахме да го видим.

Професор Асен Златаров