Старинни черкви в Пловдив

Съдбата на тази книга е доста интересна. Завършена през 1956 година, тя се появява в контекста на активно налагания атеизъм, което я прави нежелана „опасна“ литература дори за издателството на Светия Синод. Патриарх Кирил съветва автора да изчака подходящ момент за публикуването й. В писмо от 1957 г., Димитър Талев описва творбата като ценен труд, написан с умение и чувствителност към поезията и историческата истина. Той споделя надеждата си ръкописът да бъде превърнат в книга след консултации с компетентни лица. Това става реалност едва след 44 години благодарение на издателство „Летера“.

Книгата „Старинни черкви в Пловдив“ не се занимава основно с религия; тя представлява художествена документалистика, която съчетава предания, легенди и лирични отклонения с множество факти, събития и важни личности. Историята на Българската православна църква е тясно свързана със историята на българската култура и държава. Авторът пресъздава тези аспекти чрез характерния си стил – сладкодумен разказвач. Черковните здания са представени не само като места за поклонение, но повече като исторически и културни символи на българския дух в древния град.

Настоящото второ издание отпразнува 120-годишната годишнина от рождението на автора и 150-годишнинaта на Българската екзархия.