Архивите говорят: Из личния архив на Кимон Георгиев Т.IV

Често съм споменавал, че съдбата ми предостави уникалната възможност да прекарам години не просто близо до Кимон Георгиев, а наистина заедно с него. Общуването ни не беше обикновено - то представляваше истинско събитие. Въпреки че се случваше всеки ден, никога не изглеждаше рутинно. То не носеше характер на обучение, а по-скоро на взаимна свързаност. Темите в нашите разговори не бяха само факти и истории от миналото ни; те очертаваха пътищата пред българската съдба. В България винаги има посоки и напредък през вековете. Това може да бъде усетено както в написаното, така и между редовете или дори върху празните пространства в архивите му. Когато размишлявам за живота и делото на Кимон Георгиев, предпочитам да виждам държавния живот като река, а не отделен остров или скрит залив сред течението ѝ. Искам да запазя фокуса си върху значителното и трайното в историята на България. Независимо колко кратка е бреговата линия на страната ни, вярвам с увереност, че корабът на българската държава ще продължи да плава из безкрайното планетарно море на света.

Гиньо Ганев