Съчинения в пет тома Т.5: Разкази в синьо. Вавилонски кули

Преди години, в навечерието на Ботевите дни, аз и Калина Ковачева, заедно с Вили Цанков, посетихме Враца. Четохме пред внимателната публика в Художествената галерия и общувахме с присъстващите на нашата литературна среща. На финала Вили сподели историята за странните руски емигранти, които цял живот в Париж поддържали свой малък театър. Те представяли спектакъл, който изразявал мизерията на тяхната носталгия и носел светлина чрез думата "Родина". Намирайки се близо до Йолковица и усещайки присъствието на Ботев сред нас, нещо вдъхнови Вили да си припомни този жертвен театър от Париж. Той заплака горчиво срещу съвременната ни държава, която потиска културата и я оставя без надежда за бъдеще под мрачно небе. С бледото лице на герой от трагедия той с ботевска страст изригваше думи и гняв; ръцете му трепереха при жестовете му. Когато седна след своето изпълнение, залата избухна в аплодисменти и одобрение към него. Това се случи на 26 май 2005 година.
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ