Френската стая. Разкази

След всички трудности в своя объркан живот, само Мария успя да оцелее по някакъв начин и това се случи сякаш с единствената цел да може един ден ръката ѝ, изсъхнала и костелива, да се слее с моята детска длан. Тя беше символ на миналото на нашето семейство, докато аз представлявах бъдещето. Мария присъства на празника ми за навършване на пълнолетие и след това тихо се върна при мъртвите ни предци. Направи го естествено и без никакви драматизации. Се случи именно когато аз бях далеч от дома ни. И така връзката между миналото и бъдещето бе прекратена...

Николай Стоянов е роден през 1948 година в град Карлово. Завършва ориенталистика, а после специализира „Българска филология” във Франция. Автор е на тринадесет прозаични книги, сред които сборниците разкази и новели като „Една на един милион”, „Нощна кръзка”, „Квартални хроники”, „Книга без корици”, „Транзитна виза” и романа „Работилница за убийства”. Освен тях пише есета като например "Пантеон под Балкана". По негови сценарии са направени четири телевизионни игрални филма, а също така е автор на множество радиопиеси.

Стоянов е превел произведения от френски език на автори като Патрик Модиано, Франсоаз Саган и Жорж-Оливие Шаторейно. Неговите книги са публикувани във Франция, Германия, Италия и Румъния. Той притежава редица литературни награди, включително наградата “Париж Европа”, която получава през 2005 година за принос към културата в Обединена Европа. В момента той е председател на фондацията "Балканика".