Дишане. Поезия

Ключът е у теб, но домът се трансформира в кораб и отплава. Стените се колебаят, сякаш за миг задържат формата си и след това изчезват.

От дъното на натрупаните книги избликват тежки и мрачни сънища, студени като отсъствието. Океанът вътре в теб започва да се надига, заливайки раменете ти и брадичката, косите и разперените длани. Последната "обичам те" се мята като езикче в счупена камбана. Светът замръзва в своето безсмислие; с мъгла и дъжд всичко започва с лишеи, а някой надзирава през душата ти.