Избрани стихотворения /1957-2007/

**БОЛКА**

Ставаме все по-изолирани, с всяка изминала минута. Всеки ден потъваме в дълбочината на самотата. Тази самота ни гори в очите - усещането е все по-силно. Тя тежи в ръцете ни и оставя горчивина в душите ни – продължаваме да сме все по-самотни...

Някои твърдят, че именно тази самота придава на хората сила и им позволява да виждат нещата от нова перспектива. Сами сме, но това може би ни отвежда към истински живот – по-далечен и задълбочен.

Възможно е така да бъде. Но какво значение има този далечен живот, който като глухарче ще се разпръсне от други ветрове? Когато днес ние само студнеем един за друг, подобно на напуснати гнезда от птици; когато броим загубени приятелства и отбелязваме невинните победи на съдбата си?

Не чувате ли звука? Времето яростно удря сърцата ни със стиснати юмруци. Ако не му позволим да нахлуе - то просто ще ги разбие!