Земните градини на Богородица

Емилия Дворянова е една от най-известните български авторки, които започват кариерата си след 1989 година. Тя е написала монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и редица романи, сред които "Къщата" (1993), "Passion или смъртта на Алиса", за който получава специална награда през 1996 г. и който по-късно излиза във Франция с издателство "Federop" през 2006 г., както и "La Velata" (1998) и "Госпожа Г." (2001).

Нейният нов роман, озаглавен "Земните градини на Богородица", се отличава със своята красота - а за някои читатели може да бъде дори скандален - като уникално улавя атмосферата на Атон, място забранено за жени. След преживяванията на героините в музикално-еротичната сфера ("Passion или смъртта на Алиса") и опита им с етически катарзис ("Госпожа Г."), три Марии в последния й роман търсят начин да реализират своето желание за недостижимо. В сложността на сюжета, преминавайки покрай бреговете на Света Гора и стремейки се към изгубената Мария, Отказаното място постепенно придобива все по-дълбок смисъл и реалност.