Има смисъл

Писането за Христо Ботев е изключително сложно. Мога да кажа, че почти е невъзможно. Вдъхновени от гения на поета, всичко написано изглежда недостатъчно и неадекватно. Обаче контактът с личността на Ботев вече е знак за стремеж към съвършенство. Убеден съм, че това е така... Но не напълно... Или може би писането прилича на въздишка от песен, на нежния полъх на пролетния вятър, на внезапната благодат на майския дъжд или на допира от горещия слънчев лъч... Тук се крие несигурното… Опитах се да направя връзка. Вероятно именно в това се съдържа смисълът.