Аз воювах

"АЗ ВОЮВАХ

През целия си дълъг живот съм участвал в битки... Сражавал съм се със себе си, с ума и емоциите си... Бил съм в конфликт с хората около мен, за да науча как да ги разбирам... Воювал съм срещу враговете на Родината ми, както и с личните си опоненти и проблеми, стремейки се към човешките добродетели... Противостоял съм на времето, в което живея, както и на идеите и концепции, които оформяха моята съдба и тази на страната ми... Дори се борих против "световната скръб", вярвайки в красотата и изворите на истинската любов, жадувайки за радост от живота... Уморен съм вече… Изтощен съм от постоянната война...

След толкова много битки през един обикновен човешки живот успях да постигна само едно: Останах верен на себе си и на моето разбиране за моралност, дълг и отговорност… Този принцип предавам като наследство на децата си…

На тях оставям единствено китарата, сабята и кортика – символи на воинския ми път… Ще им подаря портретa си; така те ще могат да ме виждат като жив… Душата ми и духът ми ще останат живи за тях.

Владимир Апостолов

Тази историческа новела написах от името на баща ми - полковник Владимир Апостолов. Той притежаваше всички ценни човешки качества и знаеше какво значи любов към ближния или към свещеното Отечество...
Дъщеря му Екатерина."