Мемоари. Тодор Живков - тв.к.

Моята привързаност към хората винаги беше тясно свързана с любовта ми към родината. Стремях се в България да няма бедност и желаех моята страна да стане силна, просперираща и независима сред другите нации. Бях убеден, че мога да допринеса за тази кауза. Дори в най-трудните моменти не губех надежда и позитивизъм.

Вярвам в младото поколение на България и нямам съмнение, че те ще изградят по-богата, справедлива и демократична държава от нашата. Знам, че техният живот ще бъде различен от този, който изживяхме ние като млади. Готов съм да дам всичко възможно, за да им осигуря по-добри условия за развитие. Но пътищата към успеха никога не са лесни – именно в трудностите се оформят силните и смели личности.

Искам да вярвам, че днешните младежи ще бъдат във всяко отношение по-добри от нас - не такива каквито сме сега, а онези които бяхме през незабравимите ни младежки години...