Куба. Багри и дух

Преди петнадесет години обсъждането и писането за Куба представляваше ясна политическа привилегия. Да имаш контакт с Фидел Кастро беше върховно постижение, но в днешно време ситуацията е коренно различна. Сега, ако решиш да пишеш за Куба, трябва внимателно да подбираш думите си.

Въпросът е: успя ли времето да забрави Куба? На този въпрос се опитва да отговори смела авторка в своята книга. Какво всъщност направи времето на страната? То не я унищожи, каквато вероятност съществуваше през 1961 година, но историята не я защити нито покровителства с надежда тя да остане пример за социално развитие.

Авторката задава много уместни въпроси - Защо Куба е бедна? Как така кубинците са толкова очарователни? И защо вечерите в Хавана все още притежават старата си красота? Дали вече неостаряващият лидер на кубинската революция има право със своето изявление "Патрия о моерте"? Засега системата разчита на неговото безусловно влияние. А утре?

Този пътепис е написан с разум и обич – разбиране към настоящето на страната и любов към онова, което тя представлява. Авторката честно наблюдава реалността без приукрасяване; тя споделя болезнени истини и поставя трудни въпроси както за себе си, така и за читателя. Затова книгата носи смисъл – словото следва първоначално да пита и после да отговаря. Освен това смелостта на Цецка Бончина да пише открито по тези теми в размирни времена показва нейното достойнство.

След прочитането на произведението всеки, който е бил в Куба, остава потънал в тъга... Въпросът защо политиката вместо обединение води до разделение между хората продължава остро да звучи.
Марко Семов