Инстинкт за неприспособимост. Стихове. Поеми. Избрани преводи

Улични котки

Ръждивият дъжд игнорира сезоните и с трионоподобното си движение разкъсва въздуха. По улиците, сред подкастрени розови храсти, се движат уличните котараци.

Този ръждив дъжд спира над будките и запалва цветните си лампи върху сградите, трамваите и блуждаещата радост, като се извива и пръска безцеремонно.

Две котешки нокти пронизват небето. Възходът на звука е осезаем, сякаш в голяма баня. Градът изглежда като наблюдаван през концертен бинокъл - подскачащ и гъвкав, мяукащ и деликатен.

Колите минават стремително – как бързо преминават! – фокусирайки отражението на дъждовната оптика. Над парка залезът лежи замислено, подобно на трупа на прегазена котка.