Пътища

Тя се изплаши и погледна над пропастта, откъдето долу достигаше шум, сякаш нещо се плъзгаше по нея. В тъмнината на дерето забеляза нещо черно.

Вятърът донесе сладникав и противен аромат, който никога досега не бе усетила, но веднага разбра какво представлява. На дъното на пропастта лежаха два големи черни чувала. Около тях бръмчаха мухи и оси, а птици кацаха и учудено наблюдаваха ситуацията. Тя дори нямаше смелост да помисли за това, което е намерила; обаче когато загледа в черната маса, изкрещя.

Сега жената беше напълно уверена, че от единия чувал — явно разкъсан от животните — стърчеше ръка: бяла или по-скоро жълтеникава и неподвижна с олющен червен лак на ноктите.