Според мен Т.2: Документи, мемоари, писма

В два тома авторът АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ разглежда темата за предателството на българските интелектуалци и отмъщението, което идва от политиката. Като активен участник в политическия живот по време на прехода, той разказва личната си история като творец и привърженик на синята идея, споделяйки опитите си с известни личности като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова – хора от сферата на обществото, политиката и изкуствата.

Томов описва чувството на неизмерима свобода съчетано със самота - усещания характерни за всички нас в трудните моменти на съвременна България. Благодарение именно на това чувство той успява да реагира адекватно спрямо времето: едновременно го оспорва и потвърджава. Отхвърля "провинцията на духа", "гилдията на кадровиците" и "армията на посредствеността", които ни заставят да преживяваме ужаса при четенето страниците от новата българска трагедия. Вместо това утвърдява значимостта на великото време в душите ни; красотата и мъдростта във вътрешния свят са плод не само Божий дар, а резултат от дълбоките прозрения нe мнозина писатели и поети...
Божидар Кунчев