Далечните полети на 73-то ято
| Издателство: | Еър Груп |
| Брой страници: | 180 |
| Година на издаване: | 2005 |
| Дата на издаване: | 2005-09-01 |
| ISBN: | 9547520784 |
| SKU: | 84496300017 |
| Размери: | 21x14 |
| Тегло: | 214 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 10.23 € |
Искам да споделя информация за едно малко въздушно подразделение, което активно участва в двете фази на войната срещу нацистка Германия между 1944 и 1945 година. Причината за това е, че действията на 73-то ято са документирани само с 17 реда в част II на "Отечествената война на България". За смелите полети нашите екипажи бяха удостоени с ордени за храброст, като някои от тях получиха наградата си повторно, а други бяха повишени в звание. Сега, след шест десетилетия, не желая нищо повече.
Наличните архивни материали относно активността на това ято са изключително оскъдни. То беше независимо и пряко подчинено на щаба на Министерството на войната, който определяше бойните задачи чрез командването на въздушната ескадра от летището Враждебна – базата им. Често обаче по време на интензивните боеве от 8 октомври 1944 г., задачите се поставяха директно по телефона. След изпълнението им екипажът или неговият командир веднага докладваше устно пред командира. Документалният материал - снимките и радиограмите относно разузнавателната дейност над противника оставали при щаба, който ги изисквал. Нашето малко ято нямаше собствено деловодство освен един писар-войник. Поради тази причина откритията в Държавния военен архив и в щабовете на ВВС и МО относно личния състав и дейността му през този период са трудни за намиране. Особено недостатъчни документи могат да бъдат намерени за полетите ни от декември 1944 до юни 1946 г., когато ятото работеше не само от основното си летище във Враждебна, но също така и от Земун (Белград) в Югославия, Печ в Унгария и Нагканижа (в близост до главния щаб на Първа българска армия), а след края на войната през май 1945 г., даже започнахме операции от Целтвейг в Австрия.
Полетите ни над тези широки територии никъде не били записани освен може би в личните летателни книжки у отделни пилоти. Към момента има само две такива книги без регистрирани полети през вторичната фаза конфликтa. Тогава регистърът за полетите не се водел систематично; местните командири основно се стремели да осигурят самолет и екипаж за всякакви мисии както храна и легло для техния персонал . Основният начин за комуникация бил постоянно заглъхналият телефон.
"Далечните полети на 73-то ято" е книга от Йордан Пелев, издадена от издателство Еър Груп през 2005 година. Книгата има 180 страници и е с МЕКИ корици.