Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето

Ако разгледаме ситуацията по-структурирано, можем да си представим бъдещето чрез три основни модела, които влияят на интерпретацията на миналото. Бъдещето може да се възприеме като процес на възстановяване на миналото, като напредък или като революционна промяна. В днешно време обаче не следваме тези три подхода за разбиране, които позволяват организирането на единствена "история". Вместо това, над бъдещето тегне непредсказуемост. Тази несигурност задълбочава настоящия момент – който разполага с уникални средства за запазване – и ни кара да помним. Не знаем какво точно нашите наследници ще искат да научат за нас, за да могат те сами да се осъзнаят. Липсата на способност за предвиждане на бъдещето ни принуждава внимателно и донякъде хаотично да събираме всички видими следи и материални доказателства от живота ни (може би) в опит те да свидетелстват кой сме били или кои сме сега. С други думи, краят на всяка форма телеология в историята - завършекът ѝ е известен - налага настоятелната необходимост от „дълг към паметта“, което често обсъждаме.
Пиер Нора