Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация

Изследването на Джон Д. Питърс, озаглавено "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация", предоставя интересна перспектива върху еволюцията на човешкото общуване и неговото философско значение. Авторът проследява корените на концепцията за комуникация още от античността, като Сократ в произведението на Платон "Федьр" задава основни въпроси относно дискурсивната дейност и еротичния аспект на диалога. В същото време притчите, свързани с Исус, предлагат различен подход – те са динамични и достъпни за всеки желаещ да ги чуе.

Питърс разглежда влиянието на ранното християнство чрез текстовете на свети Августин, който анализира връзките между духа и предполага как трябва да протича общуването между хората. Британският емпиризъм, представен от Джон Лок, въвежда първоначално философски обосновани разбирания за понятието комуникация като ключов елемент в речта и езика.

Книгата "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация" изследва историята на идеи и включва философските възгледи на Хегел, Маркс и Киркегор. За Хегел основният проблем не е просто установяването контакти между индивидите, а изграждането им мрежа от социални отношения. Маркс пък се фокусира върху сложните взаимодействия между субекта и обекта; неговият анализ относно икономическите структури предлага прозрения относно опосредстваната комуникация.

Темата за медиите също присъства значително - парите могат да бъдат разбрани като форма медиации не само при размяната им но също така при репрезентацията им. Според Киркегор истинската директна комуникация е невъзможна; вместо това тя представлява вериги от намеци и уклончиви реакции.

Централна тема остава способността да участваш в общуването извън физическия си облик — тематика застъпена както при телеграфа, телефона или радиото, така и сред спиритуализма през края XIX век до началото XX век. Спиритуализмът спомага за формирането новаторски идеи около концепцията за общуване по времето му; думите или образът дори след смъртта достигат до нас чрез чувствителните медии — проект както характерен для електронните средства такa че стилове споделяне със загубени души. В литературата (автори като Натанил Хоторн, Херман Мелвил), както и печатните издания от този период подчертават тези аспекти."