Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Лечебните води под земята
омиват мозаичните лица
на принцеси и свети.

На повърхността
те утоляват жаждата на тъжни старци
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
обрасли с бурени,
наподобяват пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам края на града.
Наслаждавам се да вървя по тази линия
между електрическите лампи и звездите
и в себе си да съчетавам
две воюващи империи.

Под мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски потоци,
комините излъчват мрачни фуги -
пъклен орган -
свирят черен дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс...

Когато сам скитам в краищата на града.
Когато срещу мен идва източният вятър със залеза -
знам - идва Крайът на Града...

4.
Небето е широко отворено.
Настъпва течение.
Пожълтелите дантели на луната
старомодно се развяват.
Изглежда, че си тръгва,
но всъщност остава.

Седя на тротоара,
изработен от сребро.
Зад гърба ми стои тъмен
вход към кръчма.
А около мен лежат
стари книги – тайни томове –
не ги докосвам...

Ето - пристигат моите приятели -
махат ми с ръка
и продължават напред.

Ето - моята любима наближава -
усмихната през сълзи -
отминава...
Месеците идват
и годините —
студено кимват —
отминават...

Ах, единствено луната,
втренчена в лицето ми, мълчи;
не желае да си иде.

Има ли някой да затвори
тази проклета врата!

София 1980-1999