Около Жак Дерида и чудовищният дискурс

Чудовището може да бъде описано като комбинация от различни тела, които са съединени едно с друго. Тази хибридизация, която обединява несходни елементи, може да се нарече чудовище. Такъв феномен наистина се наблюдава в определени текстове. В този контекст чудовищността служи за огледало на нормалността; пред лицето на чудовището става ясно какво представлява нормата и когато тази норма носи исторически контекст — било то дискурсивни, философски или социо-културни норми — всяка проява на чудовищност в тези сфери позволява анализиране на историята им. Но само теоретичен анализ не е достатъчен; необходимо е реалното създаване на нещо, което наподобява дискурсивно чудовище, за да можем действително да осъзнаем историята зад нормалността. Чудовището обаче не се изчерпва единствено с образа на комбинирано животно; то включва и новите явления, които все още не са признати. Тоест – това е видът без име, който не означава непременно анормалност; дори хибридизациите между познати видове могат да бъдат част от него. Образът на бъдещето — онова, което ни изненадва и за което сме неподготвени — естествено ще възникне под формата на чудовище.
Жак Дерида