Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Приемането на България в християнската цивилизация, личността на княз Борис I и драматичните събития около и след покръстването на страната вдъхновяват множество художествени произведения и текстове за театрални представления в Западна Европа през XVIII-XIX век. Процесът на "обръщението", умелата дипломация между Източната и Западната църква, както и конфликтът с наследника на престола, превръщат българския владетел в легендарен герой. Тази легенда се използва за религиозна пропаганда и се интегрира във фолклора. Най-популярна става българската версия на известната драма "бащи и деца", но тук ролите са обърнати: бащата представлява новото поколение с поглед към бъдещето, докато синът е привързан към миналото и желае да запази основите на старата светогледна система. Различни интерпретации на тази драма, свързани с имената на други български владетели – най-вече хан Тервел – се играят по училища, церкви и народни сцени след Реформацията, когато католицизмът търси начини да укрепи своите разтърсени позиции. Драмата придобива статут на народно четиво, а броят ѝ театрални адаптации може да се сравнява с историята за Юстиниановия пълководец Велизарий или многожанровите вариации около легендата за графинята Геновева от Пфалц. Професор Йордан Иванов пръв обръща внимание върху този въпрос чрез научни публикации от 20-те години на XX век; Васил Мавродиев го споменава в изследването си "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова детайлно разглежда темата в книгата си "Българската тема в западноевропейската книжнина XV-XVII век".