За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт

ЗА НАДЕЖДАТА

Един ден, докато гребях с лодка в морето, забелязах самотна пеперуда да лети над вълните. Вероятно вятърът я беше откъснал от любимите й цветя и я бе отвел навътре. С последни усилия тя се движеше ниско над водата, опитвайки се постоянно да кацне на нещо стабилно за тялото си. Въпреки че усещаше безкрайното море под себе си, тя продължаваше да се издига и спуска... Нито една друга пеперуда не би могла да достигне брега при такива условия, но тази упорстваше, защото виждаше всяка нова вълна като шанс за спасение. Всеки миг изглеждаше обещаващ и тя щеше да го очаква до момента, когато силите й свършат и падне във водата, превръщайки се в малко бяло петънце.

Когато размишлявам за надеждата, винаги ми идва наум тази пеперуда над морските вълни. Тя успя да кацне на края на моята лодка и заедно с мен стигна до брега; след това литна нагоре и изчезна сред цветята.

Кой може да потвърди, че ако имаше възможност да оценява всичко около себе си, пеперудата трябваше просто да отпусне крилете си?