Писма от Голо бърдо/ Чудомир

"... Кажете ми, господин агроном, какво става с тази работа – тя наистина няма край! Миналата година, когато написах "статията" за кмета, той се разгневи, а попът не можа да се спре от смях. В следващото издание пък, като писах за попа, кметът беше в сълзи от смях и попът вече бе ядосан. След това дядо Лулчо – разсилният работник, лесничея и кантонера също ми се разсърдиха; секретарят-бирник, бръснаря, фелдшерът и зъболекарят... с една дума - всички.

Сега казвате, че сте прочели всичките тези статии с удоволствие и щом стигна до "Вегетарианецът", явно сте се засегнали. Какво ви трябва обаче да си разваляте спокойствието за такива дребни неща? Нима може да вярвате на всяка статия само защото е свързана с Лъжлив Съби? Повечето истории са негови фантазии. Аз самият не му вярвам; та вие ли ще му повярвате като интелигентен човек?

Наскоро пак ме прати да търся зелен хайвер:

- Ох Русия! Когато бях градинар там преди време видях тикви колкото бъчви! Откъсвахме ги и натоварвахме по две двойки волове за вкъщи. Стоварваме я под сушината, пробиваме дупка в тиквата и мушкаме вътре малко прасенце; после запушваме отвора. То си стоеше там вътре в тиквата и хапваше ту парче сланина или семена… На Коледа я нарязват и излиза един огромен шопар!

Така че онзи мъж лъже безспорно; просто не му вярвайте! Ако аз бях агроном като вас със знания от суровоядните факултети щях веднага да го осъзная… но понеже съм простосмъртен до немай-къде… заблуждавам се!"
Чудомир