Тревожна памет

**ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР**

Съпротивата срещу фашизма е едно от значимите човешки явления, които оставиха следа в миналото столетие. Темата ме е занимавала и продължава да буди интереса ми с всяка новооткрита страница от историята.

Една такава важна част от историята представлява книгата на генерал Семерджиев. Когато я прочетох, усетих сякаш преминавам през един от адските кръгове. Силно се идентифицирах с документалната повест и трябва да призная, че бях на страната на жертвите – главните героини Магда Агоп Инджиян и племенницата ѝ Мария Страшимирова. Оттогава вярвам, че това произведение трябва да достигне до всеки истински българин, за да не остане непознато съществуването на тази страница от Съпротивата. Още нещо ми минава през ума: генерал Семерджиев почти е изготвил сценарий за документален филм. Надявам се да се намери режисьор, който ще успее да пресъздаде тези събития и личности на голям екран, защото жертвите на фашизма го заслужават...

Нарекох текста си "ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР", тъй като след повторното си четене установих, че авторът сам е написал предговора и послеписа към своето документално произведение и по този начин вече е изпълнил моята роля да коментирам каквото и да било. Ако реша все пак да споделя няколко мисли, вероятно ще повторя думите му относно абсурдността на отрицанието и клеветенето на българското съпротивително движение. Времето ще покаже как историите сами ще заемат местата си; колкото хората се опитват да променят или интерпретират миналото в своя полза, то рано или късно фактологията сама ще поправи дори историците със спорен морал. Мога само искрено да благодаря на автора за неговия граждански ангажимент чрез тази документална повест; тя безспорно добавя ценност към съкровищницата на българската Съпротаива точно както предишните му книги.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ