Конфликти. Доверие. Демокрация

Патология или нормално социално явление, като нарушаването на правилата – това е въпросът, който теоретиците все още обсъждат. Конфликтът стои в основата на разискванията относно социалната сфера. От времето на Хераклит, който казва "Конфликтът е принципът и бащата на всичко", до Хобс с концепцията за "война между всички срещу всички", учените продължават да се питат дали конфликтът предшества обществото или е част от неговата същност. Разликите изчезват, когато говорим за основната характеристика на нашето време - модерното общество е конфликтно по природа. Докато общността се свързва с разбирателство и приятелство, обществото неизменно носи следи от конкуренция и конфликти.

В действителност не съществува напълно регулирано общество; то би било само тоталитарен идеал. Свободата обаче възниква именно в празнотата между реда и хаоса. Амбивалентността на конфликта идва от факта, че той може да бъде както фактор за разрушение и дезинтеграция, така и стимул за иновации и креативност. Тази двойственост става още по-силна благодарение на агоналната култура - удоволствието от борба, което включва както положителните, така и отрицателните аспекти на конфликта. Исторически примери като кръстоносните походи или джихад показват как героизмът винаги се увековечава - полу-богове сред нас.

Създаването на нови общества налага необходимостта от преформулиране понятието за конфликт. Социалната структура при комунизма беше проектирана така, че да премахне всякакви различия – социални, културни или полови; позволено беше единствено това, което бе одобрено от правилото – всичко останало беше забранено. Посткомунистическите идеи опитват да заменят този подход с концепцията за открито общество: разрешени са всички действия освен тези които са забранени. Все пак остава открит въпросът как посткомунизмът ще осъзнае двойнствеността на конфликта.

Инструменталният подход към разрешаване на конфликтите често прикрива важни разграничения между полемичното (спорно) и агоналното (борческото), а също така между насилие в конфликта и такъв без насилие; той затруднява постигането на разбиране относно разнообразния характер както разрушителния аспект , така интегративния потенциал.

Демократичните системи могат да бъдат описани като по-контестаторски (например Франция) или по-консенсусни (като Холандия). Разрешаването на конфликтите зависи также о доверието в обществото.
Анна Кръстева споделя подобни мисли с Антоний Тодоров.