Джобна енциклопедия на мистериите (пето издание)

Волтер, като представител на Просвещението, предизвиква у разглеждания автор откровено злонамерено раздразнение, но всъщност е напълно прав: живеем в най-добрия от всички възможни светове! По-добро от това би било прекалено. Когато в моменти на осъзнаване той разбира, че носи известна вина или поне така изглежда, се опитва да се освободи от нея с подигравки – както към Волтер, така и към идеята за „най-добрия свят“ и много други. Харпър Ли също описва подобна ситуация в романа си “Да убиеш присмехулник”, но тя като повечето жени силно преувеличава. Да, нашият автор проявява арогантност, но внимателно избира безопасни шеги – вероятно за да избегне ненужни проблеми. Всъщност той не е глупав; по-скоро неговата книга разкрива докъде могат да доведат определени ситуации.
Игнаций Бърд,
“Western Panchatantra”