Демокрацията: богът, който се провали

Ханс-Херман Хоппе (1949- ) е философ, социолог и икономист, свързан с Австрийската школа и известен теоретик на анархо-капитализма. В началото на професионалния си път той преподава в редица уважавани германски университети и в Центъра за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ към университета в Болоня. През 1986 г. напуска Германия и се премества в САЩ, където става ученик на Мъри Ротбард, с когото поддържа близки отношения до смъртта му.

В момента Хоппе е почетен професор по икономика в Университета на Невада в Лас Вегас и водещ изследовател в Института „Лудвиг фон Мизес“ в Обърн, Алабама. Той е основател и президент на Property and Freedom Society. Неговите публикации включват произведения като „Теория на социализма и капитализма“ (1989), „Демокрацията: богът, който се провали“ (2001) и „Икономика и етика на частната собственост“ (2006).

Книгата му „Демокрацията: богът, който се провали“ представлява интересно проучване върху съвременната политика от XXI век. Тя съдържа тринадесет есета относно демократичните системи, много от които са базирани на лекции от конференции организирани от института „Лудвиг фон Мизес“. Заглавието прави паралел с творбата "Богът, който се провали" от 1949 г., написана от бивши комунистически автори.

Според Хоппе демокрацията играе ключова роля за упадъка на цивилизацията след Втората световна война и трябва да бъде свалена от незаслужено високия й статус. Той анализира проблемите със съвременните демократични системи чрез явления като увеличаващата се безработица, растящия публичен дълг и неустойчивите социалноосигурителни системи.

Хоппе описва демокрацията като “правителство притежавано от обществото”, противопоставяйки я на монархията - “частно притежавано правителство”. И двете форми обаче имат сериозни недостатъци спрямо концепцията за “естествения ред”: система без данъчни задължения или принудителен монопол с конкуриращи юрисдикции.

В своето произведение Хоппе предлага интересен подход към важния въпрос как да запазим свободата, собствеността и стремежа към щастие след провала на демократичната система при невъзможност за възстановяване на монархията? Отговорът му е чрез естествения ред – терминология свързана със “обществото основано на частното право”, “подредена анархия” или просто “анархо-капитализъм”.