Компетентност и народовластие

Професор Петко Стайнов (1890-1972) е значима личност както в академичната сфера, така и в политическия живот на България. Той създава множество важни трудове, които полагат основите на съвременното административно право у нас. Неговите правни изследвания се отличават с дълбоки и стабилни знания в областта на административната наука и политическата теория, което им позволява да надхвърлят рамките на специализираното знание и да влияят върху развитието на националната публичноправна дисциплина.

В развитите демокрации обществената кариера обикновено следва логиката "от ляво надясно", тъй като хората стават все по-консервативни с времето. Въпреки това, Петко Стайнов е принуден да тръгне в противоположна посока, но успява до известна степен да запази своята политическа идентичност, понякога нарушавайки установените норми и правила. Той сам разкрива причината за своето дълголетие в политика чрез принципа: "Ако нещо е неизбежно, предпочитам то да стане не против мен или без мен, а с мен и за мен." Зад тази проста формула за поведение обаче стоят не типичният балкански опортюнизъм или примитивен кариеризъм, а дълбока житейска мъдрост и забележителна политическа предвидливост относно динамиката на историческите процеси.