Трагедията на Панаит Истрати

В началото на януари 1921 година получих писмо от болницата в Ница. То било намерено сред вещите на един отчаян мъж, който се опитал да си пререже гръкляна. Лекарите смятали, че няма да оцелее; когато прочетох съобщението, бях силно развълнуван от духа на този талантлив човек. Той беше нещо като огнена вихрушка с уникален потенциал – истинско признание за новия Максим Горки, появил се от Балканите. За щастие лекарите успели да го спасят и реших да установя контакт с него. Започнахме кореспонденция и скоро станахме приятели. Името му е Панаит Истрати; роден е през 1884 г. в Браила, по поречието на Дунав, син е на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е познавал, и румънска перачка, която винаги му оказвала грижи с обич и отдаденост.

Но въпреки дълбоката си привързаност към майка си Истрати напуска дома си едва дванайсетгодишен под влияние на желанието за скитничество или по-скоро необходимостта да опознае света около себе си. Следват две десетилетия пътешествия из различни места – интересни приключения и тежък труд в условията на бедност и страдания без постоянен дом; той преминава през много професии със здравословни проблеми като туберкулоза и борба със собствените си страсти.

Лишен от всичко останало, Истрати натрупва огромно количество спомени и преживявания. Често утолява глада си чрез четене - най-вече любимците му са руските и френските класици.

Истрати определено притежава дарба за разказване – бих го описал като типичен източен разказвач: неговият стил носи такава сила на чувствителност при предаване на историите му, че можем да бъдем завладяни до степен сами да не знаем колко време ще продължи разказването - час или хиляда нощи! В своите забележителни книги той акцентира върху хората които среща; всеки персонаж носи тайните своя живот във съдбата им , а писателят се стреми да ги разбере дълбочинно.

Всяка глава в романите му представлява отделна новела; три или четири такива впечатляващи истории заслужават вниманието както великите руски автори.
Важно е също така да се отбележи факта, че човекът зад тези живописни страници сам научил френски език само с помощта на речник докато чете нашата класическа литература!

РОМЕН РОЛАН