На Божи гроб преди шестдесет години и днес

Михаил Маджаров е роден през 1854 година в Копривщица. Той завършва Роберт колеж в Цариград и след това става главен учител в Пазарджик. Бил е един от лидерите на Народната партия и активно участва в управлението на Източна Румелия. След контрапреврата от 1886 г. напуска България и се установява в Одеса, а три години по-късно се връща обратно, за да работи като адвокат и публицист. След свалянето на правителството на Стефан Стамболов, Маджаров става един от ръководителите на новосъздадената Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във временното правителство под ръководството на Константин Стоилов (1894 – 1899). Той служи като народен представител между 1880 и 1920 година. През периода 1913-1914 г. е български посланик във Великобритания, където подписва Лондонския договор през 1913 г., а след това кратко време представлява страната ни в Русия (1914 – 1915). Участва активно в редакцията на изданието „Марица”, както и редактирует списание „Българска сбирка” (1893) и списание „Юридически преглед” (1894), а също така е главен редактор на всекидневника „Мир” (1894 – 1912).

Пътешествието на Михаил Маджаров до Йерусалим със семейството си, когато бил още юноша, има не само поклоннически характер, но дори повече търговска цел; проявява се интересното взаимодействие между духовната му преданост към свещените места свързани с живота Христов и стремежа към материални ползи. В този контекст написаното от него значително се различава от традиционните поклоннически пътеписи. Неговият разказ позволява пауза за размисъл върху другите места по маршрута им - така както той самият заедно с баща си, майка си и двамата братя прекарват месеци или седмици по пътя към Палестина или при обратния маршрут през Цариград, Александрия, Кайро сред други населени места.
Професор Михаил Неделчев