Лирата на Параклита. История и учение на монтанизма

Архимандрит Павел Стефанов е преподавател в катедра "Теология" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Той е единственият монах у нас, който носи титлата професор.

Монтанизмът представлява есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, съществувало от II до VI век. Първоначално то възниква като църковен разкол, наречен на основателя си Монтан - бивш езичник от тракийската провинция Фригия в Мала Азия. Заедно с него проповядват две жени, известни като "пророчици" – Присцила и Максимила. Последователите им ги смятат за проявления на Параклита (Утешителя или Светия Дух), обещан в Евангелието на Йоан. Монтанизмът бързо се разпространява из цялата Римска империя.

След отлъчването си от Православната църква множество клонове на монтанизма изпадат в ереси. Някои от тях не приемат догмата за Света Троица, докато други обожествяват Дева Мария и практикуват причастие с осветен хляб и мляко или сирене; те ръкополагат жени за духовни лидери (презвитери и епископи). Последните последователи на монтанизма оцеляват до средата на VI век, когато извършват самоизгаряне. Централното им място в град Пепуза е унищожено от епископ Йоан Ефески.

През Средновековието и Новото време идеите на монтанизма намират отражение във различни подобни движения и личности, сред които особено внимание привлекли духовните францискани. В XX век характерът на монтанизма може да бъде видян при българските добросамаряни, адвентистите от секта „Клон Давидов", петдесетниците и харизматиците. Най-крайният пример за реализиране на монтанистката утопия относно ново откровение и три световни периода e хилядолетният райх под управлението на Адолф Хитлер.