Хроники на моя живот

Моята мотивация да започна да пиша спомени произтича от желанието ми да запазя родовата памет на семейството. От личен опит съм усетил, че в един момент всеки човек изпитва нужда да научи повече за живота на своите предци. Освен това познавам чувството на липса - както се случи и с мен, когато по различни причини не успяхме да запълним тази празнота.

С оглед на моите деца и внуци реших да записвам интересни, поучителни или забавни моменти от моя живот, свързани с важните събития от втората половина на ХХ век. Стремях се разказът ми да бъде възможно най-истински, но нямам намерение да претендирам за абсолютно обективност. Начинът, по който виждам и интерпретирам фактите и събитията е повлиян от моя собствен мироглед и предпочитания. Всъщност само извънземно същество би могло напълно безпристрастно да регистрира нашите земни дела – доколкото изобщо може да разбере значението им!

В момента, въпреки колебанията си, пристъпвам към публикуването на тези хроники. Смятам, че перипетиите в живота ми, срещите с известни българи и чужденци, както и преживяванията покрай важните исторически събития заслужават внимание от читателската аудитория. Нека читателят сам прецени дали успявам - както бих искал - задоволява неговия интерес или пък неволно поддавам на суета.

Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 г. в Плевен. Родителите му са активисти комунистическа борба и загиват при антифашистките действия. След 9 септември 1944 г., той е осиновен от Георги Димитров. През 1963 г., завършва Института за международни отношения в Москва заедно с Андрей Луканов и Петър Младенов – близки приятели през годините след това. Работил е като аташе във представителството ни към ООН в Ню Йорк; бил е съветник в Комисията за икономическо и научнотехническо сотрудничество при Министерския съвет; научен сътрудник в Института "Иван Башев" за външна политика; главен редактор на списание "Международни отношения"; заместник-завеждащ отдел "Външна политика" към ЦК на БКП; посланик във Куба. След 10 ноември 1989 г., става министър на външните работи и депутат във Великото народно събрание.

След края на политическата си кариера през 1991 година продължава работа до пенсионирането си през 2008 г., ръководейки международната дейност у социологичната агенция BBSS-Gallup International."