Адвокат на лудите

Докато работех върху романа, постоянно се удивлявах на мистерията на творческия процес. Истински събития от живота бързо се трансформираха в фикция пред мен. Те губеха ясно определените си истини и лъжи, сменяха местата си или ставаха нещо, което никога не е било реално. Но имаше и нещо още по-странно – всички факти, които аз предварително замислях или измислях и записвах на хартия, след известно време започваха да се реализират в живота на моите прототипи. Понякога спирах писането, за да видя дали написаното действително ще стане факт, а после продължавах с въображението си, без да спирам да преобразувам реалността във фантазия. (Затова всякакви прилики с истински лица и събития са напълно случайни.) В крайна сметка всичко стана толкова объркано и мина през пръстите ми, че вече не знам - съществувам ли всъщност и в кой свят? В този реалния или в измисления? Може би дори аз съм като Пинокио - произведение на някого, който често поглежда в огледалото само за да провери колко е удължил носът му след всяка написана глава от тази история.

Авторът