Богохраними

Поезията на Свилина преминава границите на традиционното изобразяване на света – тя започва да го преобразява, като отново моделира преплетеността между миналото, настоящето и бъдещето чрез цветове, отражения, отблясъци и мелодии. Тя ни показва как сетивата могат да възприемат невидимото, да търсят и разпознават истинската човешка взаимност дори когато неусетно ни убягва. В "Богохраними" се сливат истина, сън и спомен в една магична духовна сфера, където творчеството е всесилно, а любовта обгръща всичко.