Късна жена

Станчо Пенчев е роден в Шумен през 60-те години на миналия век, по време на февруарски парад на планетите. Неговият хороскоп като Водолей определя либералния му подход към прозата. Той пише с лекота и без задръжки – от кратки фрагменти до романи и притчи. Въпреки философското си образование в СУ „Св. Климент Охридски“, понякога се отдава на мерена реч. Известни са двата му романа - „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), които включват разнообразие от словесни форми, както и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат и получават награди за своята стойност. Най-новото му произведение представлява колекция приказки, част от малката книжка "Седем приказки". Името му не може да бъде намерено в енциклопедиите, тъй като е все още млад за тях, но извън България проявяват интерес към неговите творби и те се превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Това е осмата книга на автора; ако ви хареса, потърсете още!

Пенчев разглежда съдбите на своите персонажи през призмата на големите въпроси относно бурния двадесети век: „Защо човекът трябва да разбира съществуването? Блъскаше се с кокоша слепота в пропаданията на този век изпълнен с войни, кръв и пороци... Но кой всъщност може да прозре във водовъртежа? Знае ли някой какво представлява историята?” – размишлява един от героите му. На пръв поглед тези въпроси изглеждат безотговорни, но писателят знае другояче – литературата винаги е била истинската спасителка на историята. Историята може да заблуждава, докато добрата литература - когато действително е такава - не го прави. Литературата запазва паметта за очите ни, ръцете ни и мечтите ни; тя опазва спомена за всяка отделна песъчинка наречена човек. Когато затворим тази памет между страниците на книгата, излиза истинското лице на историята.

Деян Енев