Окото на съзнанието

В книгата "Окото на съзнанието" Оливър Сакс представя историите на индивиди, които успяват да навигират в живота и да комуникират с околните, въпреки загубата на сетива и умения, считани за основополагающи от повечето хора. Тези загуби включват речта, зрението, разпознаването на лица, усещането за триизмерност и способността за четене. За тези личности предизвикателството е адаптация към нов начин на живот:

Лилиан е концертна пианистка, която вече не може да чете нотите и дори губи способността си да разпознава обичайни предмети; Сю пък е невробиолог без опит със стереоскопичното зрение до момента, когато го придобива в 50-те години от живота си.

Пат преосмисля себе си като грижовна баба и активен участник в обществото въпреки афазията си, която й пречи дори да произнесе изречение. Хауард e плодовит романист , който трябва да намери начин да продължи кариерата си след инсултът , който му отнема възможността за четене.

Д-р Сакс сам споделя своя опит с рака на окото и странните последствия от него. Той разглежда редица парадокси - например хора с перфектно зрение, които не могат да идентифицират собствените си деца или слепи индивиди, развили хиперсензитивност или се ориентиращi чрез "зрение посредством езика".