Разкази за двама

Разказът на Стефан Бонев, озаглавен "Сирене", бе публикуван в уважавано американско списание за превод и литература, наречено "Two Lines" ("Два реда"). Този текст представлява единственото българско участие сред произведения на писатели от страни като Франция, Русия, Китай, Япония, Италия и Испания. В рецензията към разказа Бонев е определен като "майстор на делничната сатира" и се посочва, че той е сред най-добрите продължители на традицията на Гогол. Преводачката Зоя Маринчева произхожда от Бургас, но вече дълги години живее в Остин, Тексас. Тя открила разказите чрез личния сайт на автора www.stefanbonev.hit.bg. След публикацията в "Two Lines", три негови творби - "Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек" - също са преведени от нея и издадени в алманаха Thresholds в Остин. Там авторът е представен редом с писатели от Русия, Украйна, Уругвай и други държави. Анди Харлей пише предговора към изданието и характеризира разказите на Бонев като "кафкиански", с език толкова свободен и прозрачен както при Борхес.

**РАЗКАЗИ ЗА ИЗКУШЕНИ ЧИТАТЕЛИ**

Обикновено не съм особено привързан към предговори за книги от млади автори по различни причини; обаче този случай е особен. Кратките разкази тук (действително много кратки) са доста нетипични за българската литературна сцена – не само що се касае до жанрово разнообразие, а именно като естетическо предизвикателство за читателя.
Тези малки истории или тъй наречените „игри с перото“ могат да шокират всеки разглезен любител на популярните четива. Те изискват внимателно прочитане и развита литературна чувствителност. Това представлява смела комбинация между гротеска и лирична импресия; проза която балансира между confessionale and playful tone—непосредствени детайли със значими фантастични трансформации… Всички те показват подчертано градска природа.
Авторът прави впечатляващи скокове във значенията чрез буквализирани метафори и алегории; умело комбинира ежедневните битови моменти с високи тематики носещи свръхестествени нюанси. Въпросът тук обаче не просто опира до чудеса насред обичайното ежедневие — истинската тема се корени в характера именно тези чудеса варират широко: поетичното срещу фейлетонното или сатиричното срещу гротескното.
Макар че понякога тези противоречиви комбинации може да изглеждат недостатъчно убедителни , книгата общо взето успява да завладее читателя . Няма следа от баналност — това са свеж начинания в литературата! Защо?
Защото зад провокативните “литературни игри” стои реалният стрес натрупван през последните петнадесет години когато демократичната ни действителност премина през невероятно социокултурно трансформиране .
Разказите му успешно улавят този стрес посредством гротесков катарзис , пронизани интерпретации ; чрез игра върху горчиво-сладкия вкус ежедневно присъстваща реалност осеяна със скептицизъм характеризиран оптимизма у българските хора .
Вярвам напълно във възможността авторът да продължи своето развитие – стига да остане верен себе си .
Огнян Сапарев