100 разказа от Рей Бредбъри

Когато навърших двадесет и две или двадесет и три години, пишех своите разкази до късно през нощта. Темите ми бяха необичайни – истории за призраци и видения, за странни предмети в буркани, вдъхновени от мизерните на кисела пот панаири, за приятели загубили се във водите на езерата, а също така и за съпрузи, които трябваше да летят по тъмно в три сутринта, за да избегнат смъртоносната светлина.

Отне ми доста време да изляза от малкия тавански стаичка, където се сблъсквах с моята собствена смъртност (основна тревога на тийнейджерите), и да стигна до дневната; след това успях да достигна до моравата пред къщата под слънчевите лъчи сред глухарчетата – готови да бъдат превърнати в вино.

Преходът към моравата и срещите със семейството по време на Четвърти юли не само че ми предоставиха историите от Грийнтаун, Илинойс, но ме пренесоха и до Марс. Следвайки указанията на Едгар Райс Бъроус относно Джон Картър, взех със себе си всичките спомени от детството: чичовците си, лелите си, майка си, баща си и брат ми. Всъщност когато пристигнах на Марс те вече ме очакваха там – или поне марсианци наподобяващи тях. Разказите за Грийнтаун станаха част от неочаквания роман „Вино от глухарчета”, докато историите свързани с Червената планета намериха място в другия случайно написан роман „Марсиански хроники”. И двата бяха писани през годините когато тичах до дядо ми и баба ми у дома им - всяка капка дъждовна вода носеше със себе си спомени и митове.

В допълнение пресъздавах роднините като вампири живеещи в градче подобно на това описано във „Вино от глухарчета”, което беше мрачният първи братовчед на марсианското градче где Третата експедиция загина. Така животът ми преминаваше по три начина – като изследовател на града , космически авантюрист и скитник с американските родственици на граф Дракула.

Не знам дали вярвам в предишни животи или дали е възможно човек да живее безкрайно. Но онова момче вярваше както в едното така и в другото; оставих го да има тези убеждения. То е авторът зад всички мои разкази и романи; то движи гадателската дъска задавайки въпроси относно скритите истини. То е средството чрез което всичко преминава при записването му върху хартия. Поверих му своето страсти страхове радости... рядко ме подвежда!

Рей Бредбъри