Котка в коридора

Разглеждайте стихотворенията, наблюдавайте снимките и със сигурност ще усетите отпечатъка на света, понякога подобен на котешки. Привлича ме нюансът в тази поезия – дълбоко чувствителна, с фина и конкретна меланхолия. Оценявам близостта й и вниманието към детайла. Не самият град е важен, а тротоарът му, камъчетата и табелката, пейката, пощенската кутия, старите маратонки и гуменките, стената и оградата – всичко това представлява пространство за пране - както и много други места. Нещо като „списък на нещата оставени след теб“.

Има едно особено усещане за присъствие; сякаш някой е бил тук само за миг преди да изчезне от погледа ни. За да не нарушава нашето възприятие. Защото поезията идва именно когато никой не наблюдава.

Георги Господинов

Спомняш ли си какво беше да бъдеш малък? Най-важният въпрос относно една книга: “Има ли картинки?” Да знаеш спокойно - има! Картините улавят интимните моменти на града – когато се освежава, разрошен или изпълнен с любов и отчаяние. Но съществуват също така стихове. Те могат да те накарат да припомниш ситуации, които никога не си преживял досега или да мечтаеш за тези вече опитани моменти. Обичай ги така както котката в коридора обича своите мигове.

Димитър Коцев-Шошо

Котките са любимци или просто средство да заблудим себе си относно истинския приоритет в живота? София е мястото където живеем всеки ден осъзнавайки колко трудно е всъщност да я обичаме повече; изглежда сякаш тя желае почивка от нас. Думите са искрени по един пънкарски начин – болезнени но леко тъжни а в същото време доста привлекателни. Потърсете (се) между редовете!

Свилен Ноев