Фантазьорите

Пиесата "Фантазьорите", създадена през 1921 г. и донесла на Р. Музил наградата „Хайнрих фон Клайст“, е определяна като по-сбит вариант на романа „Човекът без качества“. Въпреки че действието на сцената приключва, заключението остава отворено, подобно на романната версия. Музил разглежда фалшивите чувства, които се смятат за истински, изтъквайки остроумния анализ на другите в контекста на неуспешния самоанализ. Той разкрива страданията и безсилието на образованото общество, сред което са включени пациентите на Фройд – пример за теориите му. Пиесата получава положителни отзиви от критици и специалисти, но театралният й живот е труден; например през 1929 г. берлинската постановка в съкратен вариант предизвиква голям скандал, срещу който авторът протестират активно. Едва през 1955 г., тя бива поставена в Германия отново. По повод стогодишнината от рождението му "Фантазьорите" имат своя дебют във Виена и с успеха си потвърдиха актуалността си.

„Модерността при Музил естествено допълва игривостта в взаимодействията му с утопичните перспективи за живот извън технократичния свят на фактите, както и неговата явна страст към чувствата, бушуващи у него самия и откритостта му към алтернативни жизнени проекти.”
Дойчес Алгемайнес зонтагблат