Боровата пустош

Джон Бетънкорт се свърза с мен, за да ми предложи участие в "Специално издание на Ф. Пол Уилсън" на списание "Странни истории". Как можех да откажа? Целият брой на най-прочутото хорър списание в света, където са публикувани класики от автори като Хауард Филипс Лъвкрафт, Робърт Хауард, Робърт Блох и Рей Бредбъри – посветен именно на мен?

Тъй като "Странни истории" беше вероятният издател, написах "Боровата пустош", вдъхновявайки се от стила на Лъвкрафт, но добавих и свои елементи. Работейки по него през август, получих писмо от Боб Уайнбърг с молба за разказ за антологията "Наследството на Лъвкрафт", която той съвместно с Марти Грийнбърг подготвяха по случай стогодишнината от рождението му. Веднага осъзнах, че "Боровата пустош" би била идеална за това.

Изправих се пред избор: дали да потупам собственото си его с броя на “Странни истории”, посветен на мен или да участвам в уникално издание на антологията в чест на един от най-влиятелните писатели в жанра дарк фентъзи? Реших второто.

Защо избрах така? Защото Х. Ф. Лъвкрафт има специално място в моите очи. Това е моята официална почит към него. Когато пишех "Боровата пустош", умишлено не препрочитах неговите произведения; исках да уловя духа му такъв какъвто го помня още от детството си. Стилът ми остава мой собствен, но космическият ужас принадлежи изцяло на Лъвкрафт.
Ф. Пол Уилсън