Нека да те има

На мястото, където свършват думите, започва поезията и любовта. Люба Попова осъзнава дълбочината на тази стара истина, затова в нейните стихотворения се усещат много повече емоции, чувства и очаквания от всяко друго изразяване. Споделям тези размисли, без да съм запознат с нея или с нейното творчество преди това. Обаче след като прочетох тази книга, вече имам чувството, че ще я познавам далеч по-добре от това, което мога да си представя. Нейните любовни стихове се отличават значително от творбите на хиляди други автори на подобна тематика. Тя пише за личния си опит и болка по начин, който ни включва в един свят, който всъщност е общ за нас всички. Не просто измисля свои поетични идеи; тя ги преживява дълбоко и истински. Не говори много за собствените си стихотворения - те сами говорят за таланта й като поетеса. Когато творбите са искрени и талантливи като нейните, остава ми само да положа ръка на сърцето си и да ѝ пожелая успех! Дори без да формулирам този призив явно, тя сама е прокарала красив път в света на поезията и аз ѝ желая смело да го премине до края – независимо от завоите и трудностите – в името на любовта и изкуството.
Евтим Евтимов