И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Изглежда, че самият дявол е дала под наем тази къща,
но остава неясно кой всъщност е наемателят.
Вратата винаги е затворена,
а мракът властва и през деня в стаите.

Дъждът разяжда мазилката и тече
през повредените оловни водостоци,
като пот, която се стича по челото на болен човек,
влагата пробива сивите стени.

И снощи (забеляза ли от прозореца?),
когато внезапният вятър зави,
вратата се отвори и после пак се затвори,
свиреха нощните кучета в двора,

а черна сянка, дълга като копие,
се раздели на каменните стъпала.
Аз видях това, познах го – беше мъртвецът,
който преди девет дни погребаха.
1925 г.