Функционална диагностика

Интересът към начина, по който организмът се адаптира на въздействията от околната среда, остава изключително значим. Множество фактори в околния свят провокират развитието на сложен набор от физиологични реакции, които могат да бъдат определени като „общ адаптационен синдром" (Sеlуе, 1952). Поради това много съвременни учени насочват усилията си към анализиране на промените в хомеостазата под влиянието на различни продължителни или често повтарящи се стресови фактори.

Доказано е, че правилно дозираният физически труд с ниво на стрес оказва основно влияние върху ключовите регулиращи системи в организма и увеличава неговите способности за адаптация – явление известно като „еустрес". Въпреки това дълготрайните и интензивни натоварвания могат да нарушат процеса на адаптация и да предизвикат дисстрес, което води до развитие на различни патологични състояния (Николов, Судаков, 1985).

Съществуват множество литературни източници, обобщаващи проучвания относно ефекта от физическата активност и нейното значение за профилактика и рехабилитация при редица заболявания. Разработени са тестове за оценка степента на приспособимост на организма към физическия товар. Често оценките от тези тестове се фокусират върху показателите за функционирането на сърдечно-съдовата и дихателната система. Все още не получават достатъчно внимание параметрите свързани със състоянието на една от основните регулаторни системи - вегетативната нервна система. Липсват задълбочени изследвания относно конкретните промени във функцията й (както симпатиковата така и вагусната част) вследствие системна практика с физически упражнения при деца с умствени затруднения.