Стопанският живот на българската емиграция в САЩ`

Развитието на икономическите дейности и успехите на българската емиграция в Съединените щати представляват важна, но сравнително слабо проучена част от националната ни история през новото и най-ново време. В научните среди е установено, че българската диаспора зад граница се формира в три основни периода. Първият период обхваща времето след Освобождението до 1903 година, когато много българи започват да се заселват в Америка с цел образование във висши учебни заведения, полагайки основите на интелигентния слой сред емигрантите.

С началото на XX век - особено след 1903 г., броят на българските имигранти значително се увеличава и съставът им става по-разнообразен. Вторият етап продължава до края на Първата световна война. Третият период обхваща миграцията след подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., който разкъсва България и води до окупацията на части от Македония.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година политическата имиграция също навлиза в изселническия поток. За многобройните македонски българи, участници във въстанието, оставането у дома вече не е възможно. По същото време активно настъпва икономическа миграция заради растящата демографска ситуация в свободна България, която все още страда от последствията от Берлинския договор и няма средства за натрупване на капитал.

Към около 1904-1905 година (след Световното индустриално изложение в Сент Луис) третата група – икономически мотивираният поток – започва масово да напуска страната. Постепенно тя става доминираща сред всички български имигранти към Новия свят и остава така чак до средата на ХХ век.

През първата половина на ХХ век приблизително 100 хиляди души с българско потекло живеят в САЩ (до края на Първата световна война те са били около 50 хиляди). Към началото на двадесетте години американската територия става второ по значение място за македонските българи след самостоятелната България, а САЩ се утвърдиха като централно средище за нашата диаспора.

До 1912 година равномерното присъствие между родени в Царство България и пристигнали от поробена Македония осигурява единство не само езиково, но и културно-психологическо; тези хора споделят общ бит и традиции. Те работят както индивидуално, така и колективно при изграждането си предприятия независимо откъде идват - това показателно подчертава стремежа към единство сред народа ни дори при условията зададени от Великите сили след1878 година.

Както ще бъде подробно обсъдено по-късно монографията посочена тук цели да предостави детайлни сведения относно четирите ключови области: трудова активност, предприемачество , фермерство стоки свързани със културата реализирани чрез духове ценности произведени или разпространявани именно там

Авторката черпи информация от предишни изследвания докато добавя нови архивни данни освободила факти оразмерявала статистики които дават пълноправния контекст върху темата . Проектът има практическа стойност т.к предлага полезнa перспекти́ви спрямо настоящото развитие бизнес секторa у нас основанo нa историчeска опит nostalgiq a v d r b ga e n za efektivni resheniq prinyat stgn kade i chetiri izvestni svecheka na prehoda ot minaloto do segashnoto vreme .